7 въпроса към Теодора Жулиенова

1. Какво ви вдъхнови да напишете последната си книга?

Винаги отговарям по този начин и този път бих казала така:

Вдъхновяват ме хората, студът, снегът и топлината. Винаги пиша, когато имам нужда да кажа нещо. Никога не е по задължение, не си залагам срок, нито граници. За мен писането на какъвто и да било текст, би следвало да е тогава, когато човек има желание да го направи, не когато сроковете го притискат.

Единственото нещо, което си налагам, когато започна да пиша - да завърша започнатото, без срок, без рамки, просто да има съществуващ финал с красива точка. (или многоточие)

2. Колко време ви отне да завършите книгата?

Процесът по завършването е пълен с детайли, които всеки път отнемат различно време. Една книга би могла да бъде написана и изцяло завършена в рамките на 6 месеца или дори година.

По последната книга работих около 10 месеца, като това включваше нейната редакция и корекция. 

3. Какъв е вашият процес на писане?

Често следвам спонтанните си идеи. Пиша предимно в късните часове, когато всичко утихне. Тогава най-добре успявам да чуя мислите си и да бъда съсредоточена над историята.

Водя си записки, често нахвърлям разни идеи. Всичко по-важно отбелязвам със звездичка. Хаотично започвам, но по-късно всички малки текстове събирам в един.

Никога и на никого не позволявам да прочете ръкописите ми. Там съм само аз и моите нахвърлени мисли, които по-късно получават подредба и биват синтезирани. Смятам, че никой не би разбрал смисълът на първи ръкопис и не би дал адекватно мнение. Често хората четат сухата част на думите и не се вглеждат между редовете, а именно там се крие истинската история. Ръкописите ми до този момент са били четени, само от моят редактор. 

4. Някой от героите базиран ли е на истински хора?

Не бих казала, че конкретен герой е базиран на някого, защото те са допълвани във времето и по никакъв начин не описват човек от моя живот. Да, има герои, които са “родени” благодарение на хора, които са били част от живота ми. Хора с които съм имала общо или дори съм обичала, но никога до сега не съм описвала даден човек с изцяло неговите качества.

Мога да кажа, че създавам героите и историите на база изпитани чувства във времето. Историите са различни, но усещането, което носят на читателите е онова усещане, което някога, някъде съм изпитала.

5. Какво послание или тема се надявате да отнесат читателите?

Надявам се и вярвам, че вече се случва - хората да усещат топлина. Това е първото нещо, което ми се иска да усещат щом хванат моя книга. Знаете, пиша Коледни истории и понеже за мен Коледа и зимните дни са свързани с топлина и уют, искам всяка страница да съдържа в себе си именно това.

По Коледа хората имат нужда да забавят темпото, да се огледат наоколо, да се стоплят и просто да бъдат в домовете си сред най-ярките елхи. Вярвам, че моите книги допринасят за това несравнимо усещане -  защото освен вкъщи, любовта по Коледа, би могла да бъде намерена и в страниците на книга. Само няколко страници биха могли да накарат човек да си спомни какво е любов, а Коледа засилва всяко такова усещане.

6. Как ви накара да пишете на първо време?

Пиша от малка, писала съм статии, участвах в конкурси - просто имах желанието да го правя. По-късно разбрах, че това е нещото, което правя с лекота. Първата си книга написах на шега, нямах намерение да бъде пускана на пазара, нямах идея, че ще се развият така нещата. Имах текст, който много исках да облека в корици. Тогава съвсем не планувано го изпратих на две издателства. Само два дни след това получих отговор от едно от тях. Нещата се развиха бързо и месец-два след това държах първата книга в ръцете си.

Моята идея беше тази книга да бъде подарена на близките ми за Коледа. Имах красива Коледна история, която беше предназначена само за семейство и приятели. Но когато я издадохме, пред себе си имах много бройки и тогава започна всичко. Тръгнах по път, за който никой не те учи, учиш се сам. Правиш грешки, не знаех как да стъпвам, бях плаха, докато не започнах да получавам безброй обаждания за още копия. И всичко това се случваше докато пишех край елхата. Всяка малка светлина по Коледа, за мен беше отзив от човек. 

От онзи момент нататък осъзнах, че може би нося онази магия на Коледа от която всеки има нужда. Затова си направих топло какао и започнах на пиша следващата Коледна история, а онези малки светлини, които виждах през прозореца - те бяха онези мили хора, които вече държаха в ръцете си първата част от моята история.

7. Имате ли любим автор, жанр или писател който ви вдъхновява?

 Имам, и то не един. Това е така, защото няма как да посоча едно име за любимо, когато всяка година откривам нов автор, който по нищо не отстъпва на другия, който страшно харесвам.

Мога да кажа, че имам любими книги, обожавам книгите с Коледни заглавия, оценявам всяка страница и винаги забелязвам малките детайли издаващи колко труд е вложен. Никога не назовавам имена на автори, защото има заглавия, които обичам и такива, които не са моите и това са издания на един и същи автор. И въпреки това той присъства в колонката “любими”, защото има нещо в този автор, което прилича на това, което имам и аз. Често пъти силата на няколко думи биха могли да ме накарат за се влюбя в цялата история.

Аз съм от хората, които не желаят да ангажират с мнението си околните. Не бих критикувала чужда книга, само защото не ме е докоснала или защото не съм усетила правилно посланието ѝ. Не бих искала моето мнение да накара някого да не си вземе книгата, защото може да не е била за мен, но да пасне идеално на друг. И не искам аз да съм причината за наредените минуси около заглавието. И тук искам да кажа, че в България се чете! Просто е много трудно да достигнеш до правилните хора, онези четящите или онези, които от години са забравили какво е да отделяш време за книга. Ако пък достигнеш до вторите и успееш да накараш поне един да върне в рутината си четенето - то тогава си успял! Можем да го наречем успешна мисия по един или друг начин.

Можете да намерите прекрасните книги на авторката тук: https://teodorajulienova.com